Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
ух
уха
уха-ха
ухажвам
ухажване
ухажор
ухам
ухане
ухание
ухапвам
ухапване
ухапя
ухат
ухатка
ухая
ухвам
ухване
ухилвам се
ухилване
ухилен
ухилено
ухиля се
ухитря се
ухитрявам се
ухитряване
ухитрям се
ухитряне
ухна
ухо
ухобол
уху

ухѝлвам се, -аш се, несв.; ухѝля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Усмихвам се с хилене. Щом го види, тя му се ухилва. Влайков. Старият Аарон се ухилваше лукаво. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.